Нема мръвка, нема пари..

Днес със съквартирант №3 решихме да посетим CCS. Влязохме със смела походка и жаден хъс и.. дотам. Паричките ведро се джуркаха в джобчето ми, напявайки ми ‘харчи ни разумно’. Но едва ли това е мястото за най-разумно харчене..

Бях зашеметен. Исках всичко или нищо – дрехи, парфюми, техника, книги – всичко, което очото ти грабва, но джоба спира. Усмихнати продавачки с красиви осанки и дяволит поглед ме подканваха да вляза и да откъсна от джоба си последно спестения ми лев за ненужни джаджи и плат. Толкова много неща, въображаемо нужни, лъскави, но и много скъпи. И започнах да разсъждавам..

Избор бол – пари нема. Болезнен извод, нали? Кой не иска скъпарски дрехи, ароматни парфюми, модерна техника и луксозни книги? Присъстието ми там не носеще наслада, а разочарование. И аз.. просто си излязох.