Има какво да се прави..

Забавно е!  Излизаш навън, забързан за лекции, вече наизустил спирките и маршрута до университета, изчисляваш умело колко секунди ти отнема преминаването през светофарите. Качваш се често в градския транспорт, но поне всеки път е различно – различна е миризмата, която лъха – я на пот, на току-що купено пиле на грил или в най-лошия случай.. мирис на фекалии. Позата, която заемаш дори е различна – сгърчен между две гневни баби, каращи се с хората за ‘местата им по право’ или случайно някое друго куче под краката ти, гневно ръсейки лига навсякъде по крачолите ти. Но ти си казваш – чаровно! Такова нещо на село нема! И типично като зашеметен провинциалист още изчисляваш и умуваш (когато ти се наложи, разбира се) до къде кой транспорт да вземеш и как – но нима това също не е чаровно? Не сме родени научени, ние простите селяни, боравещи с митични битови инструменти и имайки знания единствено за вимета и израждане на добитък!

И все още намираш чар в изобилието от неща, въпреки малкото жълти монетки, дрънчащи весело, докато се движиш по големите софийски булеварди. Има всичко за ядене (или по селско казано маджаааааа!) – пици, хамбургери, дюнери с гигантски размери, китайски ресторанти (дори се кълна, че видях ливански и мексикански), заветни заведения като KFC и McDonalds. Нямаш какво да правиш – има дискотеки, барове, кафенета, както и ски на лед, боулинг зали и какво ли още не!

Но все се питам – колко ли време ще отнеме на провинциалист като мен (и образно казано на повечето от студентското съглашение) да привикне към това разнообразие и в един момент да ти се стори..безинтересно. Не ме съдете – вярно е, дошли сме да учим. НО и да усетим от студентския живот, от тръпката да нямаш пари и да живееш в мизерия. Последните прекрасни години от така непрекрасния монотонен живот, който ни чака. Не, не искам да ми писва!